МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА ЧЕРВЕНОКРЪСТКИТЕ И ЗДРАВНИ ФИЛМИ

АКАДЕМИЯ 2024

Лондон, 1939 г. В навечерието на Втората световна война бащата на психоанализата Зигмунд Фройд приема в дома си в Хампстед оксфордския възпитаник и ревностен християнин С. К. Луис. По-късно Луис става автор на „Хрониките на Нарния“, но по това време той наскоро е’ написал незначителен фентъзи роман, в който се промъква лека подигравка с великия лекар от Виена, и се извинява за това. Фройд намира дълбоката вяра на Луис във всевишния за неубедителна и предпочита да проучи неизследваните кътчета в живота му – отношенията му с покойната му майка и отчуждения му баща, пострав­ма­тичния стрес след участието му в Първата световна война и необичайната му връзка с неговата компаньонка Джени Мур, която е майка на негов загинал боен другар.

В новия си филм „Работническата класа отива в ада“ („Working Class Goes to Hell“), копродукция между Сърбия и България, сръбският режисьор Младен Джорджевич се фокусира върху живота на хора в периферията – група бивши работници, чиито близки са загинали при пожар’ във фабрика в малък сръбски град. Водени от безстрашната Цеца (Тамара Кърчунович), те създават сдружение, което изисква справедливост от управляващата „тройка“ – кмета, собственика на фабриката и местния престъпен бос. Джорджевич изпълва филма си със знаци на опустошеното сръбско общество, в което политици, престъпници и православната църква грабят, крадат и убиват, докато обикновените хора са „зомбирани“ от жестоки риалити предавания.

Главните роли са поверени на приятели и съмишленици, с които Дени работи през годините – великолепните Жулиет Бинош и Венсан Линдон. Сюжетът проследява отношенията в една семейна двойка, която има стабилна връзка в продължение на десетилетие. Но така изглежда’ реалността на пръв поглед. Оказва се, че Сара не е без­раз­лична към… най-добрия приятел на своя съпруг... „Двете страни на острието“ е третият филм, по който Клер Дени работи заедно с известната писателка Кристин Анго - двете създават изключително успешния „Слънцето в нас“ („Let the Sunshine In“), както и късо­мет­раж­ния „Това е последователността“ („Voilà l'enchaîne­ment“). Прецизната работа на оператора Ерик Готие разкрива различните състояния на героинята на Жулиет Бинош през емоционалните противоположности на нейната същност.

Тази колоритна личност е в основата на „РЕЙНСКО ЗЛАТО“ – най-новата филмова история, разказана от Фатих Акин, по мотиви на автобиографичния роман на рапъра „Всичко или нищо: Светът ни принадлежи“ („All or nothing: We say the world belongs to you“).. Емигрантският’ живот в Германия предлага много възможности, но и препятствия – Живар се издига от дребен престъпник до сериозен дилър на наркотици. След изчезването на една пратка, прочутият обир на злато е организиран с цел изчистване дълговете към картела…

Сюжетът проследява премеждията на един румънски беглец, намерил скривалище между контейнерите на палубата на трансатлантически кораб. Емигрантът среща закрилник в лицето на религиозен филипински моряк, но не може да очаква съчувствие от тайванския екипаж.’

Новият филм на Леван е история за баща, бивш състезател по борба, който изминава пътя от Тбилиси до Брайтън Бийч в Ню Йорк, за да помогне на сина си, изпаднал в затруднение, след като не успява да върне заем, взет от собственик на ресторант и местен мафиотски бос. Така’ започва историята на баща и син, които не само се опитват да намерят пари, но постепенно започват да се преоткриват един друг и опознават странния микрокосмос на Брайтън Бийч в Бруклин. Това е първата спирка в Америка на двама души, които току-що са пристигнали от постсъветския свят на място, където ще опознаят живота на еми­гран­тите и ще направят първите си стъпки в „истин­ската Аме­рика“. Филмът разказва за саможертвата на един баща. С неповторимия си стил, който смесва трагично и ко­мично, Леван създава уникална грузинска атмосфера в Америка и се доказва отново като най-успешния продължител на традициите на Отар Йоселиани в грузинското кино.

Филм за Галя Койчева, майка на Ивайло „Ние сме едни от малкото се­мей­­ства, които зна­ех­ме от нача­ло­то, че синът ни е с детска цере­брал­на па­ра­лиза. Предлагаха ни да го оста­вим. Родите­ли­те ни също бяха на това мне­ние. Държавата вме­ня­ваше на хората, че тя най-добре се грижи’ за такива хора . А аз, на 23 години, без никакъв опит за деца, не съм виждала нико­га хора с увреждания, трябва да взема решение за моето бебе, бебе без име, бебе Х.“ Бебе, което, доста късно в сравнение с другите деца, получава царското име Ивайло. Това е историята на една майка, която преминава през всичко заедно с детето си. И се учи. Учи се как да съхрани семейството си, да създаде връзка баща и син, докато самото дете “превземе” баща си. Преодолява себе си, преодолява притесненията си и застава уязвима, пред всички, за да покаже живота си отвътре. Става публичен говорител на родителската общност. Общност, бореща се за достъпна среда за хората с увреждания. С времето разбира, че за семейството й и вече 30-годишния й син е важно да се радват на живота, да си позволят да живеят. Че социализацията е също толкова важна, колкото и рехабилитацията. „В по-късни години станах майката, която може да го гушне, да се смеем до откат, да се забавляваме, да танцуваме ... Да си позволя да съм майката в емоцията си.“

Филм за Григория Иванова, майка на Вероника Накратко за мечтите на майката нейната дъщеря да бъде – да живее, да порасне, да бъде образована, да има професия, да бъде любима, да стане майка. Мечти, борещи се за живот в среда, която с ежедневен тон заявява: „Това дете’ няма да го бъде, най-добре го остави в дом. Млада си, ще си родиш друго”. Мечти, здраво стиснали за ръка надеждата, че лошите прогнози и най-големите ни страхове няма да се реализират. Филмът е кратък разказ за най-съкровената мечта на една майка – въпреки обстоятелствата, дъщеря й да намери своето щастие и своето място в света, и никога да не бъде сама.

Филмът е изготвен по идея на Варненското дружество по детска ендокринология от телевизията на Медицински университет – Варна „MU-Vi.tv“. В него се разказва за успешната съвместна програма на Община Варна и Варненското дружество по детска ендокринология „Грижа за’ деца с диабет и редки заболявания”. Благодарение на нея тези деца могат безпроблемно да посещават детски градини и училища. Зрителите ще имат възмож­ността да се запознаят с няколко деца и техните семейства и със специалистите от Първа детска клиника в УМБАЛ „Света Марина“, които обучават персонала.

MU-Vi.tv – телевизията на „Медицински университет“ – Варна, се включи в кампания за противодействие на фалшивите сигнали на телефон 112. Възпитаници на школа по гражданско образование „Младежки парламент – Европейски мост“ към ЦПЛР-ОДК – Варна инициираха’ създаването на телевизионен проект, свързан с фалшивите сигнали, отправяни на телефон 112. В това свое начинание те получиха съдействие от Медицински университет – Варна, в лицето на университетската телевизия MU-Vi.tv, по отношение на сценария, режисурата, техническото обезпечаване на снимачния процес и последващия видеомонтаж на продукцията. Филмът насочва вниманието на обществото и младите хора към проблема с нерегламентираните обаждания на 112. Съвместният проект получи безрезервната институционална подкрепа от ОД на МВР - Варна, РС ПАБ - Варна, Районен център 112 - Варна, Дирекция „Националната система 112“, ЦСМП - Варна, РУО - Варна и ЦПЛР-ОДК - Варна. Със съдействието на РУО – Варна, филмът ще бъде разпространен сред варненските училища, като целта е да достигне до максимален брой млади хора и техните ро­дители. Филмът е и част от информационната кампания на Дирекция „Национална система 112“ за превенция на фалшивите сигнали.

През 2023 година филиалът на Медицински университет – Варна в град Сливен навърши 10 години от създаването си. Има една професия, която е специална по смисъла на човешкия и житейски кодекс. Същината и философията са вложени в името й – медицинска сестра. Някога я’ наричали „милосърдна“, съчетания от най-хубавите думи – милост и сърце. Милосърдието е общочовешка и религиозна ценност, която повелява себеотрицание, уважение към другите и изява на доброта. На този свят нищо не е случайно... Всяка случка днес носи енергия, заложена някъде назад във времето. Посланията от миналото стигат до нас под една или друга форма. Преди 145 години, на мястото, където сега се помещава филиалът на Медицински университет – Варна, в град Сливен се е намирала сградата, където е основано първото дружество на Червения кръст. Това става на 25 октомври 1878 година, благодарение на видните сливенски общественици, като основна заслуга за това има Серафим, пръв митрополит на Сливенската епархия. Почти век и половина по-късно зад вратитие на тази сграда отново се преподава и възпитава милосърдие, доброта и човечност. Времето е друго, порядките са други, но философията и разбирането за две от най-хуманните професии – медицинска сестра и акушерка, си остават същите. И днес очакванията към тях са свързани с безрезервната готовност да останеш до болния, да го приемеш като близък, ако е нужно и да пожертваш нещо от себе си. Да помогнеш на майката да даде нов живот и ти да го поемеш с майчина нежност и отдаденост в ръцете си.

Честен и многостранен портрет на този толкова сложен рационално-ирационален, интелектуално-емоционален акт на човешкото същество – прош­ката. Реалистичен и многопластов анализ на прош­ка­та през големите теми „религия“, „политика“, „изкуство“, „възпитание“ и’ „общество“ базиран на документи с различен характер, и постигнат преди всичко чрез кръстосването на позициите в директ­ни разговори между признати български историци, теолози и духовни лица, критици, психолози, артисти.

20 психично болни изчезват, настаняват здрави в клиника. По действителен случай.’

Скрита в мрака, възрастна жена се опитва да пренареди живота си, когато среща призрака на най-голямата си любов. Последната роля на Виолета Гиндева.’