Първото дружество на Червения кръст в България е основано през 1878 г. в Сливен с председател Митрополит Серафим, а Националната организация - през 1885 г., веднага след Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Българският Червен кръст е доброволна организация, част от Международното черве­но­кръст­ко движение и в своята работа се ръководи от неговите основополагащи принципи: неу­трал­ност, хуманност, безпристрастност, независимост, доброволност, единство и универсалност.

Заради своето национално значение, статутът на организацията е регламентиран в специален закон: Според Чл. 3 от Закона за БЧК, мисията му е да „подпомага държавата в хуманитарната област, в подготовката за действия при военно положение, военни конфликти и бедствия, за опазване и укрепване здравето на населението и за възпитанието му в дух на висока нравственост, милосърдие и благотворителност, както и при приемането, съхраняването и разпределянето на предоставената от чужди държави, организации и граждани помощ с хуманитарни, в т. ч. екологични и културно-просветни, цели“.

Днес, 146 години по-късно, БЧК разполага с близо 17 000 доброволци, 7 650 от които са в младежка възраст, повече от 141 000 членове, 28 областни организации и 2691 дружества в цялата страна, които го утвърдиха като организация, подготвена и имаща капацитета да отговори на нуждите на пострадали при различни бедствени и кризисни ситуации както в страната, така и в различни точки в света, при оказване подкрепа на пострадали от въоръжени конфликти. Чрез своята мрежа от доброволци, БЧК подкрепя уязвимите хора, а посредством програмите си за обучение и дейностите в полза на обществото допринася за облекчаване и предотвратяване на страданието във всичките му форми, закриля здравето и живота и изисква уважение към човешката личност.

Традициите в хуманитарната област, които БЧК има, са дългосрочни и широкообхватни, базирани на голям диапазон от нормативни актове на националното законодателство и на множество международни спогодби и конвенции, както и множество вътрешноорганизационни документи.

Медицински университет – Варна е създаден през 1961 година и носи името на проф. д-р Параскев Стоянов – човекът, положил основите на първата българска хирургична школа в историята на медицината у нас.

МУ-Варна предлага безкомпромисно качество в обучението – той е първият и единствен университет в страната, въвел през 2008 г. модел за Business Excellence на Европейската фондация за управление на качеството. Дипломите, издавани от университета, са признати във всички европейски държави. МУ-Варна разполага с многобройни клинични бази, намиращи се на територията на цялата страна. Основна база за обучение на студенти, специализанти и докторанти е Университетската болница „Св. Марина“ във Варна – най-модерната лечебно-диагностична структура в Североизточна България, разполагаща с апаратура от най-ново поколение.

Редом с високотехнологично оборудвани лаборатории и учебни бази за практика, библиотека с електронни читални и осигурен достъп до най-добрите световни информационни бази данни, висшето училище се гордее и със спортните постижения на своите възпитаници по плуване, футбол, волейбол, баскетбол, тенис и бокс. Университетът има и отбор по ветроходство, който се състезава със собствена ветроходна лодка. Към университета има театрална трупа, рок група, танцов ансамбъл. Варненската общественост познава бъдещите медици и от многобройните благотворителни и здравни кампании, които те инициират и провеждат в нашия град ежегодно.

Висшето училище се гордее и със спортните постижения на своите възпитаници по плуване, футбол, волейбол, баскетбол и тенис. Университетът има и отбор по ветроходство, който от тази година се състезава със собствена ветроходна лодка. Към университета има театрална трупа, рок-група, танцов ансамбъл. Варненската общественост познава бъдещите медици и от многобройните благотворителни и здравни кампании, които те инициират и провеждат в нашия град ежегодно.

BACK TO TOP