МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА ЧЕРВЕНОКРЪСТКИТЕ И ЗДРАВНИ ФИЛМИ

ЕСЕННА АКАДЕМИЯ 2020

Д-р Славита Джамбазова – зам.-генерален директор и ръководител на направление „Организационно развитие“ в Националния секретариат на БЧК, съставено от дирекция „Организационно развитие и страте­гическо планиране“ и дирекция „Български младежки Червен кръст“. Първоначалната ѝ дейност в организацията е доброволческа, а в последствие е дългогодишен служител на областно и национално ниво. Кариерното ѝ израстване е свързано с последователно заемане на различни организационни позиции, като е свързано с мащабното реформиране на БЧК през 90-те години, в съответствие с фундамен­талните червенокръстки принципи, неговото преструктуриране и демократизиране, стратегическото му развитие и създаването на критерии и стандарти за добре функционираща червенокръстка дейност и най-вече – за издигане на доброволческата дейност на качествено нови нива, за което БЧК получава на два пъти световни награди за съвременен доброволчески мениджмънт сред 189-те национални червенокръстки дружества на Федерацията (през 2007 г. за дейност на локално ниво и през 2011 г. за младежко доброволчество). Тя е една от учредителите на „Хранителна банка” като механизъм и юридически субект в България, работещ за намаляване на глада сред уязвимите, а от 2011 г. е и член на управителния орган на Българска хранителна банка.

Родена е в. Русе. Завършва хореографско училище, а после и ВИФ. Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика със старши треньор Жулиета Шишманова. През 1969 г. става вице-световна шампионка. Тя е най-успешната треньорка по художествена гимнастика в света през 1980-те и 1990-те години, с нейното име са неразривно свързани най-големите успехи на българската художествена гимнастика и на българските „златни момичета“, както и развитието на световната художествена гимнастика. Нешка Робева е единственият треньор в света, който на поредица световни първенства подготвя по няколко световни шампионки наведнъж. Незабравими са и днес композициите ѝ „Лятно време“, „Жар птица“, „Токата и фуга в ре минор“, „Болеро“. За изключителни постижения в работата си Робева е носител на почти всички държавни отличия, както и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт.
През 2000 г. Робева създава трупа от 35 момичета и момчета „Нешанъл арт“, с която да представя съвременна интерпретация на българския и балкански фолклор. Понастоящем е президент на най-успелия клуб в света „Левски“, който за 50 години съществуване е носител общо на 306 медала от големи първенства по художествена гимнастика.

Д-р Цветеслава Гълъбова е родена в София. Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 г. От 1994 г. работи в Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", от 11 години е неин директор. От декември 2014 г. е национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз. Д-р Гълъбова е член на новосформирания Медицински съвет за борба с коронавируса.

Татяна Дончева е родена в гр. Трявна. Завършва средното си образование в Националната математическа гимназия, а висшето в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – специалност „Право“.
От 1985 до 1992 г. работи като прокурор в Окръжна прокуратура – Габрово, и в Софийска градска прокуратура. От 1992 г. е адвокат.
Била е народен представител в 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание на Република България. В този период е била член на следните постоянни комисии: Правна комисия, Комисия по национална сигурност, Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред – заместник-председател, Подкомисия за контрол на специалните служби – Председател. В 40-ото Народно събрание е била и член на временните комисии за изменение и допълнение на Конституцията, председател на работни групи за приемане на нов Наказателно процесуален кодекс, нов Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, нов Закон за Държавна агенция „Национална сигурност“. Татяна Дончева е била заместник-председател на Парламентарната група на Демократичната левица в 38-ото НС и на Парламентарната група на Коалиция за България в 40-ото НС. Била е член на българската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО и член на Комисията по икономика и сигурност.
Животът й е белязан и от музикалното изкуство – повече от 10 години тя е била цигулар в световноизвестната българска детско-юношеска филхармония „Пионер”.
През 2016 г. Татяна Дончева стартира отворения проект „Великите забравени”. Целта му е да отдаде необ­хо­ди­мото уважение на велики българи, както и на онова, което наричаме национална памет.

Проф. Иво Христове роден в Киев. Завършва средно об­ра­зование в 31 СОУ, София. Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с дисер­тация на тема „Прав­на регулация и модерност – социо­ло­гическо изследване на два типологични случая: Западна Европа и България“ (2003). Доцент в катедра „Приложна и институционална социология“ във философско-историческия факултет на Плов­див­ския университет „Паисий Хилендарски“ (2009), професор от 2016 година. Преподава „Социо­ло­гия на правото“, „Теория на модер­низациите“, „Истори­ческа социо­логия на модерните инсти­ту­ции“ в Плов­див­ския уни­вер­ситет „Паисий Хилен­дарски“ и в Софий­ския университет „Св. Климент Охридски“.
Специализирал е в Международния институт по право във Вашингтон, САЩ (2000); Мос­ков­ската школа за политически изследвания – Съвет на Европа: Москва–Стокхолм-Страсбург (2002); Университет „Карло Бо“ в Урбино, Италия (2005); Нойвалдег институт във Виена (2007); Амери­кански институт за проучвания в Турция – Истанбул (2010); Център „Фернан Бродел“ – Университет на щата Ню Йорк, Бингхамтън, САЩ (2012); Институт по история на европейското право „Макс Планк“ във Франкфурт на Майн (2010 – 2012) и др. Бил е гост–професор в Самарския федерален университет - Факултет по со­цио­логия (2016-2017) с лекционни курсове по социо­логия на геополитиката и историческа социо­логия на модерността.
Автор е на четири монографии и множество статии.

Роден е в град София, България. Филолог и журналист по образование, специализирал е журналистика в Ню Йорк, САЩ. Работил е като журналист във вестник „24 часа“, списание „Лик“. Сред създателите е на вестник „Дневник“ и списание „Едно“.Дълги години работи в печатни медии, но проектът, който му носи най-голяма популярност е предаването „Другата България“. В продължение на две години е автор на предаването „Артефакти“ по БНТ. Има над 20 документални филма зад гърба си. Бил е директор на пресцентъра на театралния фестивал във Варна, съветник на министъра на културата Емма Москова.

След 5 годишна практика като лекар в звено „Спешна и неотложна медицинска помощ” от 1998 г. е асистент в Катедра „Инфекциозни олести, епидемиология и тропическа медицина” – МУ – Варна. От 2003 г. ръководи звено „Противоепидемичен контрол“ в УМБАЛ „Св.Марина“. Член на СУБ, БЛС, Научно дружество по епидемиология.
Доц. д-р Ценко Паунов има над 39 публикации и 35 участия в научни конгреси. Основните му научни разработки са в областта на контрол и превенция на вътреболничните инфекции; приложение на дезинфек­тан­тите в медицинската практика; нови методи за стерилизация; епиде­мио­логични аспекти на инфекциозните болести - кръвни (транс­мисив­ни), чревни инфекции, вирусни хепатити; теоретически и практически аспекти на дезинсекцията, дератизацията, деорнитизацията.​