Денис Боич (роден в Беловар, Хърватия) е филмов режисьор, сценарист и журналист от Република Сръбска. Завършва Философския факултет в Баня Лука, специалност журналистика, и защитава магистърска теза в областта на политическата аналитика, фокусирана върху ролята на гражданското общество в демократичните процеси в Босна и Херцеговина. От 2013 г. работи в документалния отдел на Радио-телевизия Република Сръбска (RTRS). В момента е директор на Мемориалния център на Република Сръбска, Босна и Херцеговина.

Боич е автор на редица документални филми, включително „Вуковарски блус“, „Деца“ и „Лица на Лафора“. Филмът „Лица на Лафора“ (2017) проследява борбата на семейство срещу рядкото генетично заболяване Лафорова болест и е представен в Сената на Франция и Европейския парламент.

Филмът „Деца“ получава главната награда „Златен витяз“ на едноименния руски фестивал. През 2021 г. Боич получава специално признание от УНИЦЕФ за филма „Някой нов Бродуей“, който разказва за млади хора със синдром на Даун, участващи в театрална трупа.

През 2023 г. филмът му „Някой нов Бродуей“ печели наградата за най-добър документален филм в областта на здравето на Международния филмов фестивал „Golden FEMI“ в София. Денис Боич е двукратен носител на наградата за най-добър режисьор на Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми (МФЧЗФ). Неговата работа се отличава с дълбока човечност, социална ангажираност и стремеж към промяна чрез силата на документалното кино.

Доц. Мартичка Божилова е юрист, богослов, арт мениджър, куратор и преподавател по „Филмово и телевизионно продуцентство“. Тя е основател и директор на продуцентска къща АГИТПРОП, една от най-иновативните филмови компании в Югоизточна Европа, носител на множество международни награди.

Продуцирала е документалните филми „Георги и пеперудите“, „Проблемът с комарите и други истории“, „Коридор № 8“, „Бетонни фараони“ и „Хотел Рай“ – първите оригинални български продукции за HBO. Също така е един от продуцентите на първия български филм-омнибус „15“.

Носител е на престижната награда International Trailblazer, присъдена от Робърт Редфорд и Sundance Channel през 2006 г. в Кан, за принос в съвременното документално кино.

Доц. Божилова е директор на Балкански документален център, лектор на европейски уъркшопи, официален представител на Европейската документална мрежа (EDN) за България, и продуцент на документалния филм Bear with Me („Баба и Меца“) – първия български финалист на форума Content Warsaw 2024.

Златина Тенева е българска документалистка, режисьорка и продуцентка. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и работи като режисьор и изследовател по проекти на ARTE и Deutsche Welle. През 2020 г. участва в престижния европейски документален уъркшоп DOC Campus.

Режисьорският ѝ дебют „Една провинциална болница“ (2022), създаден в сърежисура с Илиян Метев и Иван Чертов, е представен в основната конкурсна програма на Международния филмов фестивал в Карлови Вари и печели наградата на Екуменическото жури. Филмът е отличен с наградата за Най-добър филм на Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми (МФЧЗФ) през 2023 г.

Златина Тенева е част от новото поколение социално ангажирани автори в българското документално кино, съчетаващи журналистическа проницателност и кинематографична чувствителност.

Димитър Дерелиев – Дарзи е български продуцент, сценарист и режисьор, роден в Асеновград. Завършва право в Софийския университет (1980 г.), специализира електронни медии в Лондон (1995 г.).

Основател и директор е на Националния филмов център (1991–1999 г., 2002–2003 г.). През годините заема редица ключови позиции в културната и филмовата сфера: член на временния Национален съвет по радио и телевизия (1992–1997), председател на Дружество „Филмаутор” (2000–2001 г.), член на Съвета на директорите на „Ню Бояна Филм” (2006–2009 г., 2011–2018 г.), преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” по дисциплината „Предприемачество в аудиовизуалното производство”, както и основател и член на Управителния съвет на Българския филмов институт.

Той е и основател и директор на Studio Zmei – студио за анимация, вдъхновено от балканския фолклор и традиции. Дерелиев е член на Българската асоциация на филмовите и телевизионни режисьори (BAFTRS). През 2009 г. е назначен за заместник-министър на културата в правителството на министър Вежди Рашидов, отговарящ за културната политика и творческите индустрии.

През 2016 г. участва като асистент-продуцент в краткия документален филм „България: люлка на цивилизацията“.

Димитър Дерелиев е автор на повече от четиридесет документални филма, редактор на над сто филма, а в последните години е консултант на документални и игрални филми.

Параскева Джукелова е утвърдена българска актриса с дългогодишна кариера както на театралната сцена, така и в киното и телевизията. Тя е добре позната на публиката с ролите си във филми като „Възвишение“, „ Гунди – Легенда за любовта “, „Без крила “ „Изпепеляване“, “Голата истина за група Жигули” и други, в които пресъздава образи, оставили дълбок отпечатък в съвременното българско кино.

Играе в Народния театър „Иван Вазов“ (1992 – 1997), Сатиричния театър „Алеко Константинов“, общински театър „Възраждане“ и Театър „Българска армия“. Изпълнява роли в постановки като „Завинаги… и още един ден“ от Милорад Павич, „Кожа и небе“ от Димитре Димов, „По-големият син“ от Александър Вампилов, „Бягащи странници“ от Алексей Казанцев и много други.

Има роли и в чуждестранни кинопродукции като „Версенженторикс“ (2001), „Air Marshal“ и „I Am David“ (2003), „Икона“ (2005), където партнира на Патрик Суейзи), „The Abandoned“ (2006), както и телевизионни филми и сериали. За ролята си на младата Лили във филма „Сезонът на канарчетата“ (реж. Евгений Михайлов) Параскева Джукелова получава Голямата награда „Златна роза“ за най-добра женска роля (Варна, 1994). Десет години по-късно отново печели същото отличие за ролята си във филма „Изпепеляване“ (реж. Страхил Благоев, Варна, 2004). Сред останалите ѝ награди са отличия от театрални фестивали, както и признание от гилдията и публиката.

Освен актьорската си дейност, Джукелова активно подкрепя редица социални, културни и хуманитарни каузи. Участва в инициативи, свързани със защита на правата на човека, достъп до образование, здравеопазване и социална справедливост. Тя е и сред публичните личности, които използват гласа и авторитета си в подкрепа на граждански инициативи и културни политики.

„С голямо вълнение се присъединявам към журито на този фестивал, който има уникално значение в подкрепа на ценностите на солидарността и човечността. Киното е мощен инструмент за социална промяна и се радвам да бъда част от тази важна инициатива“, споделя Параскева Джукелова.

Ели Скорчева е българска актриса с ярко присъствие в киното, театъра и телевизията. Още с първите си роли се нарежда сред най-запомнящите се лица на българското кино от 80-те години.

Нейната кариера започва с изключителен успех и води до участия в емблематични филми като „Борис I“, „Дами канят“, „Хотел Централ“ и „Адио, Рио“. Сред най-известните ѝ роли са Вероника и Тони във филмите „Адаптация“ (1979) и „Ева на третия етаж“ (1987), за които печели наградите за най-добра женска роля в двете издания на Международния Фестивал на Червенокръстките и здравни филми. Съчетава артистичната си сила с екранна харизма, което я прави една от най-разпознаваемите актриси на своето поколение.

След дълго оттегляне от сцената и камерите, Скорчева прави забележително завръщане с главната роля в „Уроците на Блага“ (реж. Стефан Командарев, 2023) — филм, който печели Голямата награда „Кристален глобус“ за най-добър филм на Международния кинофестивал в Карлови Вари. За ролята си Скорчева получава наградата за най-добра женска роля, с което утвърждава статута си на актриса от изключителна класа. Признанието не закъснява и в обществен план – тя е обявена за „Човек на деня“ от Радио Свободна Европа.

Луис Валенти (на каталонски: Lluís Valentí) е испански режисьор, сценарист, продуцент и културен организатор с дългогодишен принос към европейското и латиноамериканското кино. Той е основател и директор на Международния кинофестивал в Жирона (Girona Film Festival), който от 1989 г. насам се утвърждава като една от най-престижните платформи за откриване на нови таланти в киното, с акцент върху филми с хуманистични и социални теми.

Валенти е основател на Каталонската киноакадемия (Acadèmia del Cinema Català), както и на няколко значими награди: Premis Barcelona, Premis Carles Duran, Premis Xavier Cugat и Mexican Talents Awards. Той е директор на Колегията на кинорежисьорите в Каталония (Col·legi de Directors i Directores de Cinema de Catalunya) и представлява Каталония в Асамблеята на Федерацията на европейските режисьори на аудиовизуалното изкуство (FERA).

Като продуцент, Валенти е работил по над 60 филма, включително последните три филма на режисьора Хосеп Мария Нунес и "Azaña" на Сантяго Сан Мигел. През 1992 г. основава продуцентската компания Valentí Films, която се фокусира върху авторско и рефлексивно кино. През 2005 г. обединява дейността на тази компания с дистрибуторската фирма Versus Films, специализирана в разпространението на драматични, комедийни и документални филми в Испания.

Валенти притежава докторска степен по история на изкуствата от Университета в Барселона. Той е преподавал кино в престижни институции в Мексико, включително Националния автономен университет на Мексико (UNAM), Университета La Salle и Центъра за кинематографично обучение (CCC).

Неговата работа е насочена към насърчаване на културното разнообразие и социалната ангажираност в киното, като предоставя платформа за нови гласове и перспективи в световната кинематография.

Камен Балкански е изкуствовед и културен мениджър с разностранни интереси в областта на съвременното изкуство. Магистър от Националната художествена академия, която завършва през 1994 г. От 1997 до 2002 е изпълнителен директор на фондация ЦИС за съвременно изкуство, а през 2002-2003 чете лекции в Националната художествена академия в София. През същата година става административен директор на „Телевизия ММ“, а от 2004-2006 е съветник на управителите на същата телевизия.

През 2004 започва работа като директор на бюрото на програма „МЕДИА“ на ЕС в България. От 2015 до 2017 г. и от 2021 до началото на 2022 г. е изпълнителен директор на Националния филмов център. В момента е начело на бюро „Творческа Европа МЕДИА“ – България.

Джузепе Кускуза е италиански културен деец, утвърден експерт в областта на маркетинга и комуникациите, с богат опит в политическия и институционалния сектор, спорта и киното, президент на сдружението APS Pianeta Empatia. Той е продуцент, както и основател и президент на COLIFFE – Coliseum International Film Festival в Рим – форум, посветен на независимото кино и новите гласове в режисурата, който подчертава социалната роля на седмото изкуство. Активен застъпник за социални и екологични каузи чрез културни платформи, през 2024 г. Кускуза е член на журито на 36-ото издание на Girona Film Festival в Испания. Наред с дейността си в киното, той е ангажиран и със спортното гражданско участие чрез организацията MyROMA – Supporters Trust, където заема ръководна позиция.

Ивелина Мартинова е родена във Варна през 1974г. Първият ѝ досег с киното се случва в магичното Лятно кино в града. Завършва френска филология в София. Работи като асистент-режисьор на игрални и документални филми във Франция, Италия и Литва. В България работи с продуцентските компании Sofilm, New Image, Eyevision, Belle Epoque. Пише и превежда за български и френски издания: Dolce far’niente, Perfect day, le Monde, I’Express. От 2014 г. работи по проекта за създаване на университетска телевизия в Медицински университет – Варна и към момента отговаря за специализираната програма на медията. Извън работа най-често може да бъде открита с изключен телефон на крайно място в затъмнения киносалон.