XIX
МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ
НА ЧЕРВЕНОКРЪСТКИТЕ И ЗДРАВНИ ФИЛМИ
16 - 19 септември 2021
ПРОЖЕКЦИИ НА ЗАКРИТО: Ре-БОНКЪРС - 14-20 септември 2021
ПРОЖЕКЦИИ НА ОТКРИТО: КОЛОНАДАТА - 16-19 септември 2021
Повече от 1000 земни труса удрят Пуерто Рико само за месец и оставят хиляди без дом и още толкова на улицата, страхуващи се да се приберат. Американският Червен кръст е на място и помага на пострадалите. Повтарящите се трусове са травмиращи за хората, които все още се възстановяват от бедствията, причинени от ураганите Мария и Ирма.
В България, в гр. Бяла, по време на Руско-турската освободителна война една изключителна жена жертва живота си в името на свободата на нашия народ като милосърдна сестра - баронеса Юлия Петровна Вревска. Родена да бъде муза на художници, музиканти, "царица" на балове и приеми, тя избира пътя на себеотрицанието като свой човешки дълг. За нейната невероятна история разказват историци, писма, спомени на хора, които са я боготворили и посветените на нея произведения от най-великите писатели на онова време.
„Юлия Вревска – розата на Русия, откъсната на българска земя“ - Виктор Юго
В глобален мащаб природните бедствия са все по-често срещано предизвикателство за човечеството. Бедствието никога не идва с предварителна обява. Затова се нуждаем от обучени хора да се намесват и да станат спасители на тяхната общност. Доброволците на румънския червен кръст са такива герои. Всяка година, всеки ден, всеки момент те са в непрекъснато обучение, за да знаят как да действат, когато са нужни. Този филм е за тях, сърдечни доброволци, които се стараят да са винаги готови да спасят множество животи. Филмът улавя аспектите от бедствения лагер, където се обучават доброволци в симулирани реални спасителни случаи.
Кратък клип за дейностите на БЧК по време на пандемията от КОВИД-19.
Ерик и Кайл споделят преживяното в Деречо, Айова, където силна буря връхлита града по време на пандемия и Червеният кръст помага при организирането на убежища и доставя храна. Как успяват доброволците да помогнат на хората да бъдат силни и задружни.
Пандемията ни научи да се грижим за себе си, да носим маска и да мием правилно ръцете си. В Румъния има бедни общности, в които хигиените продукти представляват лукс. Затова тези хора стават уязвими пред новия коронавирус. 1000 доброволци от румънския червен кръст отидоха в най-бедните общности с хранителни пакети и хигиенни продукти. Маските могат да скрият болка, глад, страх, но също така може да скрие смелостта, човечността, любовта и желанието да помагаш. Кои сме ние зад маската?
Аманда Солт е медицинска сестра и парамедик, човек на първа линия, помагащ на нуждаещите се в нейната общност. Но става така, че тя се разболява от новия корона вирус. Само за седмица кашлицата и главоболието преминават в затруднено дишане, треска и болки в цялото тяло. Аманда е приета в спешно отделение, а после и в интензивно отделение. Макар и престоят ѝ там да е като в мъгла, тя оценява усилията на всички лекари и сестри, които се грижат за нея. Аманда казва: „Да кажа благодаря е толкова малко. Как да ви благодаря, че ми дадохте втори шанс?!”
Повече от 90 големи горски пожара горят в Американския запад, на площ повече от пет милиона акра. Десетки хиляда души са принудени да се евакуират. Червеният кръст започва масова кампания в три щата, за да гарантира на хората безопасни места за престой, храна и друга помощ. Огромен брой хора са без електричество, има затворени пътища, затворени училища, отменени полети и разрушени градчета. А заплахата не е отминала, въпреки благоприятните прогнози за времето.
Този епизод, заснет в Италия, следва доброволците и екипите на Червения кръст, оказващи подкрепа на хиляди бездомни хора, живеещи на улицата по време на пандемия. Много по-голям брой доброволци са се включили, за да раздават храна и одеяла, да оказват медицинска помощ и психична подкрепа. Виждаме от първа ръка как тяхната работа е необходима повече от всякога, защото икономическият натиск нараства, а убежищата имат ограничени места, поради противоепидемичните мерки.
МФЧК и Ленд Роувър обединяват усилия, за да ни доближат до най-голямата хуманитарна мрежа в света, чрез четири документални минисерии. Заснети от екипи на местните организации на Червения кръст с 360 GoPro камери, епизодите ни правят съпричастни на променящи живота събития в Италия, Мексико, Великобритания и Австралия.
Нарик Пейдж, на 22 години, бива хоспитализиран на всеки три месеца поради криза, причинена от сърповидно-клетъчни нарушения. Влива му се кръв и е важно донорите да са от същата раса и близка народност, за да се избегнат усложнения, свързани с периодичната трансфузионна терапия.
Видео спот, използван от румънския червен кръст в обществената информационна кампания за здравни мерки за ограничаване на SARS COV2 инфекцията. В този клип населението се насърчава да носи правилно маска.
Когато Патрис и нейният син се сблъскват лице в лице с ураганите, доброволци на Американския Червен кръст доставят незабавна помощ – храна, вода, емоционална и техническа подкрепа. Днес, когато си спомнят за избавлението си, Патрис казва, че е благодарна на Червения кръст и на неговите доброволци и донори.
Научи как да си миеш ръцете с нашия приятел пингвинът Педро! Тази кратка песен е част от дигиталната книга „Подготви се с Педро: Мий си ръцете”.
Научи как да си подготвен за прекъсване на електрическото захранване заедно с нашия приятел пингвинът Педро! Тази кратка песен е част от дигиталната книга „Подготви се с Педро: Прекъсване на захранването”.
Научи как да си подготвен за унищожителни пожари с нашия приятел пингвинът Педро! Тази кратка песен е част от дигиталната книга „Подготви се с Педро: Унищожителен пожар”.
След урагана Делта, жители на Луизиана започват голямо разчистване. Изминали са само шест седмици откакто урагана Лаура е ударил същия район. Семейство Уайт е едно от засегнатите. Американският Червен кръст е там и работи заедно с местните власти, за да помогне на пострадалите от четвъртия пореден ураган, ударил Луизиана през този сезон.
Пандемията Ковид-19 е сериозен проблем, който се различава от почти всяко природно бедствие или здравна криза напоследък. Нищо чудно, че виждаме безпрецедентно ниво на солидарност, човечност и единство. Обикновени хора, които никога преди не са извършвали доброволна хуманитарна дейност, са вдъхновени да започнат да помагат на съседи и непознати. Един от тези нови доброволци е Анджела, майка на две деца от Флоренция, Италия. Тя успява да осъществи желанието си да помага чрез нов ускорен курс за доброволци, предлаган от Италианския Червен кръст. „Желанието да бъда доброволец зрееше у мен от известно време” - казва Анджела. „Виждам, че това наистина осмисля деня ми и е вълнуващо.“
Людовика също се присъединява към групата доброволци от Италианския Червен кръст. Тя винаги е имала желание да помага, но по различни причини не го е правила до сега. Когато предизвикателството на корона вируса достига Италия, тя решава, че идеалният момент е настъпил. „Когато започнах, баба ми ме попита защо се присъединих и се излагам на риск. Но аз се поставих на мястото на тези, които нямат никой до себе си и това е причината да стана доброволец.”
Преди карантинните мерки в Италия да дадат резултат, доброволци като Марко доставят медикаменти и други основни продукти на хора с висок риск от заразяване. Той казва, че тези хора ги очакват така, сякаш това е най-важният момент от деня. “Когато видят доброволците на Червения кръст, те са много щастливи и показват благодарността си, което е наистина мотивиращо”. Според Марко, доброволчеството го е променило и го е накарало да повярва, че ако хората могат да мечтаят за различен свят, то те могат и да го направят да се случи.
Също като Анджела, стотици хиляди доброволци по света се присъединиха към националните организации на Червения кръст и Червения полумесец, за да се борят с Ковид-19.
Хюсеин избягва от конфликта в Сирия през 2015 г. и се остановява в Нидерландия. За него, за да се справиш с изолацията и раздялата със семейство и дом, трябва да „откриеш вътрешната си стабилност“ и смисъл, чрез дейности като спорта. „Трябва да откриеш себе си“ казва Хюсеин докато работи.
Клайрет Мата е в нова страна и отглежда сина си сама. Тя споделя, че да се научи как да управлява чувствата си е било важно, за да се справи с раздялата със семейството си. Подобна е историята на много венецуелци, които живеят в Колумбия или други страни от региона.
Има нова глобална треска за злато. Новото злато са данните и те биват събирани от мобилни телефони и компютри по целия свят, за да се предлагат продукти, услуги и политически послания. Но данните могат и да спасят живот и затова хуманитарните организации са принудени да подобрят начина, по който събират и използват информацията. Въпросът е, дали са готови да се справят с нерегулирания „див запад“ на световния пазар на данни. Гледайте този филм, за да разберете как Червения кръст и Червения полумесец налагат по-високи стандарти при събирането и използването на данни и се застъпват за по-добра защита на данните, използвани за хуманитарни цели.
След като хуманитарните организации започнаха да използват нови технологии, биометричните данни като сканинг на око, пръст или длан се превърнаха в обичаен метод за проследяване на помощи по време на кризи. Но дали хуманитарният сектор е напълно готов да защити тези най-лични данни? Все пак новите технологии са част от всекидневието дори на места като бежански лагери.
При криза или конфликт, основни хуманитарни услуги са оскъдни. Тогава използването на данни може да спасява животи. Но, според експерти, защитата на физическото благополучие означава и защита на дигиталните профили в кибер пространството.
Преди войната да я прогони, Худа издържа семейството си като предлага вкусни ястия на съседите си в покрайнините на Дамаск, Сирия. Сега тя е една от 3,6 милиона бежанци, живеещи в Турция. Худа се записва в курс по готварство, организиран от Турския Червен полумесец и вече приготвя сирийски и турски ястия за новите си приятели и съседи.
Ресторантът на Ловли Рекли дълго време е бил посещавано място за чудесна бахамска храна. Но „Ловлис дилайтс“, както се казвало заведението, е почти напълно унищожен след урагана Дориан, който удря о-в Абако (Бахамите) през 2019 г. Благодарение на помощта на Американския Червен кръст в подкрепа на Бахамския Червен кръст, „Ловлис дилайтс“ е построен отново и бързо става едно от малкото места на Абако, където човек може да получи храна и малко спокойствие след бурята.
Може би водораслите не са първото нещо, за което се сещате, когато кажете „салата“. Но за много хора във Филипините, няма нищо по-естествено от пикантна, хрупкава салата от водорасли. За жалост традиционните методи за отглеждане на водорасли в много части на Филипините са в опасност от сериозни бури и тайфуни. След тайфуна Фанфон през декември 2019 г. Филипинския Червен кръст осигурява парична помощ на фермерите на водорасли като Герлин и Рони Виласино, за да ги държи на повърхността.
В малко унгарско градче, намиращо се в регион, силно засегнат от икономическите промени, козите играят важна роля за икономическото оцеляване на хората. Благодарение на Унгарския Червен кръст, тези космати, очарователни животни, дават млякото за фабрика за козе сирене, която от своя страна осигурява смислена работа и стабилен доход на 20 души с физически и умствени увреждания или други проблеми, които не позволяват дългосрочна заетост.
Като учен, Роми Микушинкова изследва някои от големите мистерии в космоса. А като доброволец на Червения кръст тя се бори за разрешаването на някои от най-належащите социални и хуманитарни проблеми на нашето време.
Като биолог, който реагира при спешност в Испанския Червен кръст, Ева Турро открива своето място в хуманитарния свят, като информира хората за животоспасяващата връзка между здравето и хигиената след бедствие.
Беатрис Паредес и Маркос Паймая живеят в Икуитос, Перу. Всяка година река Амазонка прелива в тяхното селище, засягайки здравето, домовете и поминъка им. Но има ново решение, наречено метеорлогично базирано финансиране, което им помага да се подготвят преди бедствието да удари. Този инструмент ще спаси животи, ще защити поминъка и ще намали нуждата от скъпа спешна помощ.
Семействата на Флавио и Инес живеят от отглеждане на алпаки от поколения, но промените в климата заплашват техния поминък. Суровите зимни бури заплашват стадото им. Благодарение на Червения кръст и на стратегия, наречена метеорологино базирано финансиране, общности като тази в Санта Лусиа, Перу, получават помощ преди бедствието да удари.
Запознайте се с Луис Ламус, медик, доброволец на Червения кръст, посветил се на здравето на своите сънародници. Това са неговият глас, неговата история и неговите всекидневни предизвикателства.
“Имах възможност да работя в чужбина. Но аз съм добре тук, харесва ми какво правя тук. Защо да работя някъде другаде и да не живея у дома? Ако учиш тук, аз мисля, че най-малкото, което можеш да направиш, е да помагаш на пациентите тук, във Венецуела. Защото тук лекарите недостигат“.
„Измерване на времето“ е интимен и чувствителен портрет на живота с бъбречна недостатъчност и диализа.
Този завладяващ документален филм споделя ежедневните истории и неволи на онези, чието оцеляване зависи от помпа, устройство за филтрация на кръв. Времето се разпределя между два свята. Невидим, при който се изплъзваме зад завесите на непрекъснато увреждане, което изисква отделяне на часове от живота, измерени на седмична база. След това е видимият свят, където можем да се върнем само за кратък момент, преди да трябва да се измъкнем, отново. „Измерване на времето“ е за борба с болестта чрез приемане и надежда. Става въпрос за това да накараме двата свята да съществуват възможно най -безпроблемно, докато чакаме реда си за трансплантация.
Анхел е на 54 години и страда от бъбречно заболяване от 26 -годишна възраст. Поради фамилната му обремененост клиничната му прогноза изглежда ясна: диализа и бъбречна трансплантация.
Монтсе е на 58 години и основната й цел е да живее пълноценно с хората, на които държи. Поради тази причина тя ще извърши най-големия акт на любов, на който човек е способен.
Д-р Алкараз, хирургът с най-голям брой успешни трансплантации, извършени в цяла Испания, световно признат в неговата специалност, ще приложи на практика всичките си знания и емоционалната си интелигентност, за да сбъдне надеждите им.
История за любов, съпричастност и авангардна медицинска технология, в която пациентите и техните емоции заемат централно място в разгара на глобална пандемия, която разтърсва ежедневието на болниците до основи.
Дарение от жив донор - най-великият акт на любовта.
Надя и Николай Федорович спасяват деца на север. И двамата са лекари на въздушна линейка, с различен опит: Николай Федорович работи над 40 години, а Надя от 3 години.
Честното представяне и разбиране на действителността е първото условие за промяна в нея, единствената предпоставка за резултатно действие. И това е първата цел на „Живот от живота“ – да покаже реалната ситуация с трансплантациите в България и да я промени.
Втората цел е да запази надеждата. На героите на филма, на 1041 чакащи, на българите за едно по-справедливо общество, за по-социално и достъпно здравеопазване.
Документален филм за о.з. полк. д-р Петър Ганчев, по чиято инициатива е създаден първият хипербарен комплекс с многоместна барокамера в МБАЛ-Варна към ВМА. За своя принос и доказан професионализъм е отличен с награден знак „За достойнство и чест“ на министъра на отбраната, както и с „Почетна монета – сувенир“ на командира на Военноморските сили. Д-р Петър Ганчев е дългогодишен лекар в дивизион подводни лодки. Един от случаите в лекарската му практика е запечатан в българския игрален филм от 1977 година на режисьора Христо Христов „Срещу вятъра“, откъси от който са поместени и в Мисия „Военен лекар“.
Документалният филм на „Лечителят и морето“ е посветен на живота и делото на доц. д-р Стамат Стаматов. Той е сред основоположниците на лечебния туризъм по Българското крайбрежие, преподавател в МУ – Варна, и хоноруван преподавател по медицински туризъм в Икономически университет – Варна, консултант в клинико-балнеологичен център „Добружда“ в к.к. Албена, а през 1975 г. и президент на Международната асоциация по таласотерапия (AIT). Документалната продукция проследява приноса му за развитието на науката за морелечението и таласотерапията. Доайен е на академичната общност не само в Медицински университет – Варна, но и на морската ни столица. Почетен гражданин на Варна, „Учен на годината“ за 2001 г. За 60 годишна научно-проучвателна дейност завещава над 400 научно-методични материала.
Запознайте се със седемгодишната Антония! За себе си тя казва: „Аз не съм като другите деца.“ Един филм на Варненското дружество по детска ендокринология, изготвен от телевизията на Медицински университет – Варна „MU-Vi.tv“. В него, през погледа на едно семейство, медицински специалисти и учители, се разказва за Съвместната програма на Община Варна, Варненското дружество по детска ендокринология и Медицински университет – Варна, която осигурява на децата с диабет и редки болести, както и на техните родители, пълноценен живот.
Кратък филм, изготвен от телевизията на Медицински университет – Варна „MU-Vi.tv“, в подкрепа на ваксинационната кампания в града. Среща с вече ваксинирани представители на различни професии, информация за ваксинационните пунктове, мнението на специалисти за необходимостта от поставянето на ваксини.
Димана е малка, но, за да порасне голяма ежедневно си инжектира растежен хормон, защото живее със синдром на Търнър. Документалният филм разказва за живота на Димана, като я проследява в два периода – на шест и на девет години.
Подаграта - най-честата възпалителна ставна болест , която засяга 2% от населението на индустриално-развитите страни е определяна в миналото като „болест на царете и царица на болестите“. Защо? Чрез анимация и стари картини на художници един лекар ще ни запознае с любопитната история на това заболяване.
През последните години хиляди непълнолетни мароканци напускат страната си, за да се опитат да живеят в Европа. Те пътуват без роднини; много от тях се промъкват в лодки, които пресичат Средиземно море до испанското крайбрежие. Филмът проследява няколко от тези момчета в различни моменти от тяхното пътуване, изобразявайки ежедневието им точно както го живеят.
Документалният филм се върти около въздействието и значението, което това пътуване има за тях. Тяхната история е разказана от човешка гледна точка без други свидетелства, освен тези на главните герои и предлагаща на зрителя поглед без филтри или проповеди.
Това е филм - мозайка, в който камерата става свидетел на ежедневните действия на момчета от различни среди и проследява техния път от Мароко до Швеция.
В рамките на няколко месеца бежанският лагер Кутупалонг се превръща в най-големия в света. 700 000 души от мюсюлманското малцинство рохинджа бягат от геноцида в Мианмар през 2017 г., за да потърсят убежище в Бангладеш. Затворниците от голяма, но малко известна хуманитарна криза, Калам, Мохамед, Монтас и други изгнаници искат гласът им да бъде чут. Между поезията и кошмарите, раздаването на храна и футболните мачове, те разказват за ежедневието си и спомените си. Около тях витае призракът на скитане, чакане, изчезване. На това място, почти извън пространството и времето, възможно ли е все още да се съществува?
"Двама богове" разказва историята на Ханиф, мюсюлмански майстор на ковчези в Нюарк, който взема двама млади мъже под крилото си, за да ги научи как да живеят по -добре.
Таня е отдаден преподавател в своя образователен център за глухи деца. Животът я изправя пред неочаквано изпитание и тя е принудена да замине за лечение в чужбина. Нейната 20-годишна дъщеря Кати поема отговорността за центъра, както и грижата за по-малката си сестра. Кати е изправена пред житейски тест и професионално предизвикателство, за което не е подготвена. Дали силата на семейството и приятелството ще бъде достатъчна, за да могат майка и дъщеря да се справят?
Ченну извършва първото си престъпление, когато е на 15 години. И влиза в ада: Падембра Роуд, затворът за възрастни във Фрийтаун. В ада, господин Сила е начело и няма надежда. Ченну излиза след четири години. Сега той иска да се върне обратно.
Това е филм, разказващ историите на бежанците в Кения.
Той показва опита на няколко бежански домакинства, живеещи в Матаре - неформално селище - в Найроби, Кения. Жени и мъже от Етиопия, Сомалия и Демократична република Конго говорят откровено за събитията, които са ги накарали да избягат, за техните борби за намиране на подслон и работа в Найроби и как COVID-19 влияе върху живота им.
Техните истории разкриват колко малко помощ получават като бежанци и предизвикателствата, пред които са изправени от властите и хуманитарните агенции.
Този документален филм е история за усилията на хора от малък град в североизточен Иран, чието основно занимание от векове е риболовът, които се обединиха, за да спасят града си от наводнения и построиха язовир без никаква помощ от правителството; И въпреки че успяха да предотвратят навлизането на вода в града им, те платиха непоправима цена за това.
В разказ от първо лице, използвайки видеоклипове и селфита, Алхасан, Амината, Мамаду, Мариам и Яхя разказват за своите пътувания и целта да направят „боза“. Дума със спорен произход и без точно значение, „боза“ се използва от тези, които се опитват да преминат границата, описвайки целта и успешното преминаване. Филмът #boza премахва всички филтри, превръщайки се в колективно селфи на миграцията.
Непорочна любов, безценно лекарство и случайна среща с бъдещия президент на САЩ, Джон Кенеди, преобръщат живота на един човек. Бомбардировките в София през януари 1944 г. погубват разсъдъка му, но той спасява своята невинна душа. Историята на Боби е полет към миналото и настоящето, към вечните човешки страсти, падения и добродетели, които съпътстват краткото ни битие.
На Нова година Травис Портър напуска комфортния си живот в Лос Анджелис, за да живее в Юкатан, Мексико, в опит да „намери себе си“. Когато най -накрая се установява в Мексико и се сприятелява с група млади социалистически активисти, Травис чува, че неговият приятел от детството, О'Брайън, страда от ранните симптоми на шизофрения. Травис е разкъсан между два свята и трябва да се върне в САЩ, за да подкрепи приятеля си, дори и да рискува да навреди повече, отколкото да помогне.
Детето отказва да говори. Азиатезъц не може да разбере езика на местните от планините. Синът на шофьора на камиона няма да повиши глас. Тя говори само когато е необходимо. Минават години. Камионите минават. Думите минават. Времето върви напред, но те бягат в кръг.
Понякога животът ни принуждава да се обърнем и да тръгнем по нов път.
Очаква се Лейф да свири на концерт - в джаз и блус бар някъде в Германия. Сценичното му име е Poorboy и е от Копенхаген. Копенхаген също е мястото, където Лене го вижда за първи път на сцената. Очарована от музиката на Лейф, тя го кани да свири на шоу в нейния бар в Германия.
„Лейф на концерт“ е ден от живота на Лене, денят на планирания концерт. Това е и първата смяна на Лене след дълга почивка. На бара в този ден Лене среща приятели, познати и непознати. Тя очаква доставки на бира, вино и цигари. Лене позволява на някои от приятелите си музиканти да използват сцената на бара за репетицията си. Всеки, който влезе този ден, може да слуша музиката на Лейф, която предизвиква у всеки нещо различно: усмивка, спомен, желание за танци.
Един бар не би бил нищо без обикновените му посетители. Ето защо "Лейф на концерт" също разказва техните истории. В хода на филма подслушваме четири разговора. Научаваме за приказни феи, невидими мобилни телефони, гигантски охлюви и червеи, хранещи се с мъртви тела.
Историите и животът на гостите и персонала, колкото и разнообразни да изглеждат, се пресичат тук. Всеки детайл и всеки анекдот допринасят за по-голямата история на Лене, за това семейство, което прави този мрачен, опушен бар най -доброто място в света.
Но не всичко е розово в живота на Лене. Тя избягва някои решения и конфликти. Кой път е пред нея? А какво ще стане, ако концертът не може да се състои? Ами ако някои малки подробности застрашават всичките й планове?
Алекс и Ноеми, около тридесет годишни, планират да имат дете. Но плановете им се преобръщат, когато майката на Алекс, Сюзан, започва да прави луди неща. Това е така, защото тя е получила „семантична деменция“, фатално невродегенеративно заболяване, което засяга нейното поведение. Тя харчи разточително, посещава всяка вечер съседите си, за да яде сандвичи, прави си фалшива шофьорска книжка с лепило и ножици. Майката Сюзан се превръща в Сюзан - неуправляемото дете. Странна школа за родителство за Ноеми и Алекс.
Живеейки в разкъсана от войната Източна Украйна, Анна е самотна майка, която отчаяно иска промяна. Привлечена от радиореклама, тя отива на парти с група американски мъже, които обикалят страната, търсейки любов.
13-годишната Ашмина живее със семейството си в покрайнините на Покхара Непал, столица на парапланеризма в света, сгушена между красиво езеро и Хималаите. Отдалеченият и традиционен град също е оживена туристическа дестинация, където местните жители са силно зависими от многобройните туристи, които го посещават ежедневно. Напускайки училище, Ашмина помага на семейството си да свърже двата края, като работи на полето за кацане, опакова парашутите на чуждестранни пилоти за дребни пари.
След три години в чужбина Феликс се връща в селото от детството си за Коледа. Когато се среща отново със стари приятели, спомените се връщат обратно и той проследява моментите, които са го превърнали в човека, който е станал днес.
Юсуф приема работата да превозва бежанци със своя хладилен камион за месо, вярвайки че това е единственият начин да се намерят пари за спасяване живота на дъщеря му. Когато контрабандистът се появява с бежанците, Юсуф осъзнава, че сред тях има и деца, които не биха оцелели в хладилен камион, но продължава да си върши работата, залагайки живота им.
В изоставен склад тълпата танцува като един на техно музика. Сред тях е Дъстин, млад трансджендър и приятелите му: Феликс, Рая и Хуан. С настъпването на нощта колективната истерия се превръща в сладка меланхолия, а еуфорията - в копнеж за нежност.
Виктория е в инвалидна количка, а Ида работи като неин асистент. Когато Виктория среща приятеля на Ида, с нея се случва нещо: тя също иска близост и любов. Ида й помага да си направи профил в Тиндер и скоро след това Виктория има среща с Хокан. Ида се притеснява как Виктория ще се справи със ситуацията, още повече, когато вижда как изглежда Хокан.
В повратна точка в живота си, сияйната и нежна Никол среща странно момиче на име Мила край езерото. Те случайно откриват колко тайни крие това езерце и разбират, че сега те наистина се нуждаят едина от друга.
Братът и сестра са в конфликт, защото тя иска да продаде къщата, в която са израснали, след като баща им току -що е починал. Сега тя е единственото му семейство и той не желае да се откаже от спомените. Една нощ, докато се бият, една хлебарка ги прекъсва и това се оказва най -ужасяващото създание за него. Това същество обаче по -късно ще промени и двамата.
Майка и дъщеря са принудени да напуснат дома си. Случайността ги среща с техния спасител и всичко се подрежда за една нощ.
Преводачка от гръцки език от време на време прави секс през нощта със случайни таксиметрови шофьори, които повече не среща. Но един омагьосан от нея таксиметров шофьор (мигрант - роден в бившата съветска република Грузия) се опитва да я намери и вместо това е задържан от полицията. Само тази красива непозната може да му помогне... Но тя трябва да преодолее страховете си, за да го стори.
BACK TO TOP
