Роден в София (1947).

Кинокритик и журналист.

Декан на Факултет “Екранни изкуства”, НАТФИЗ (2011-2013).

Член на Националния съвет за кино (2017-2019).

Член на УС на Национален фонд “Култура”.

Вицепрезидент на ФИПРЕССИ (2001-2005).

Член на Европейската филмова академия.

Многократно член и председател на между­на­родни журита на кинофестивалите в Берлин, Венеция, Кан, Солун, Истанбул, Пусан, Карлови Вари, Сан Себастиян, Палм Спрингс, Кайро, Техеран и др.

Книги: “Теория на киноизображението” (1996), “Дигитална аудиовизия” (2000), “Дигиталната стихия” (2003), “Неизмислено човече” (2004), “Фестивални срещи” (2007), “Кино и други изкушения” (2008), “Еволюция на екранното изображение” (2004, 2012), “Фестивални срещи 2” (2020).

Велина Марковска е дългогодишен специа­лист по комуникации, с над 25 години опит в областта. Започва работа в Медицински университет – Варна през 2014г. като експерт „Връзки с обществеността, маркетинг и реклама“, а от 2019г. е Ръководител на отдел „Комуникации и телевизия“. Преди това е работила над 15 години като консултант в немската компания Вестникарска група България (Westdeutsche Allgemeine Zeitung), обслужваща редица печатни издания в България, между които вестниците 24 часа и Дневен Труд. В периода 2013 – 2014 година е представител за Източна България на френ­ската фармацевтична компания Pierre Fabre. Има бакалавърска степен по „Финан­си“ от Икономически университет – Варна и маги­стър­ски степени по „Здравен менидж­мънт“ и „Фармацевтичен мениджмънт“ от Медицин­ски университет – Варна.

В Медицински университет – Варна е рабо­ти­ла в екипи по различни проекти. През 2019 г. е ръководител на проекта по фонд Култура, реализирал филма „Варна – сцена на мулти­национални младежки общности“, който е представен в Културния институт на Бълга­рия в Берлин пред дипломати, културни дейци и творци и млади хора. Била е водещ на церемонии във Варна.

Член е на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО).

Роден в гр. Харманли.

Три години следва за инженер, но след това се прехвърля във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, който завършва през 1972 г. в класа на проф. Желчо Манда­джиев с асистент Крикор Азарян.

От 1972 до 1975 г. играе в Димитровград в ДТ „Апостол Карамитев“.

От 1975 г. е звезда на Варненския ДТ „Стоян Бъчваров“. През последните 10 години ра­бо­ти най-често с режисьора Явор Гърдев.

Носител е два пъти на наградата АСКЕЕР. Има награда ИКАР, както и награда за мъжка роля във филма „ДЗИФ“ на фестивала „ЗЛАТНА РОЗА“.

Изиграл е над 50 роли в театъра.

Снимал се е в над 30 филма и сериали. Пос­лед­ният сериал е „ПОРТАЛЪТ“.

На него е посветен и документалният филм „Самотният капитан на далечно плаване“ на БНТ - 2004 г., както и филма „КРЪГОВЕ НА МЪЛЧАНИЕТО“, излязъл съвсем наскоро.

Заедно със сина си играе в постановките „ПУХЕНИЯТ“, „КАЛИГУЛА“ и „МАРАД/ САД“ , играни в няколко европейски страни и в Русия. Всички те дело на режисьора Явор Гърдев.

Рени Петкова е на 19 години от град Варна. Тази година завърши Математическа гим­на­зия „Д-р Петър Берон“ с отличен успех и от септември ще бъде студентка по Медицина в Медицински университет „Д-р Параскев Сто­янов“ във Варна.

Доброволец е в Български младежки Червен кръст от три години, като е била една година заместник-областен коор­динатор, а през последните две изпълнява длъжността на областен координатор на мла­дежката орга­низация във Варна. Преминала е множество обуче­ния в системата на БМЧК. едни от които са по Първа долекарска помощ – 3-то ниво, Първа психологична помощ и психо-со­циал-на подкрепа - 2-ро ниво, но­вият модул на БМЧК life skills, модулът Здра­во­сло­вен начин на живот - 1-во ниво към Здравната програма на БМЧК.

Участвала е в създаването, подготовката и заснемането на късометражния филм на БМЧК-Варна - „Вдъхновение“, който получи награда от МФЧЗФ през 2019 г. Нейна голяма страст са четенето и народните танци.

Сия Папазова е драматург, театрален и кино­критик. От 2007 г. – театрален педагог и худо­жествен ръководител на Детско-юно­шеския театър „Златното ключе“ при ОДК – Варна. Автор е на пиеси, телевизионни филми, театрални проекти, над 500 статии в област­та на театралната теория и критика. Автор е и на книгите: „Варненският театър – общест­вен феномен“ (съдържа актьорски портрети, проблемни статии, рецензии, критически обзори) и „Спаси и сохрани“ (отнасяща се до принципите, задачите, новите моменти в театралното обучение на деца и юноши).

Носител е на награда за сценарий от V Нацио­нален преглед на телевизионните филми „Златна антена“, Сандански, 1980; две награди „Варна“ (1982, 2001); три първи награди на Министерството на образо­ванието и науката (2010, 2014, 2016); седем първи награди за адаптация и режисура от международни и национални форуми на детското и юношеското творчество (2015, 2016, 2017, 2018).

Почетен знак за заслуги към Варна – златен, за приноса на ДЮТ „Златното ключе“, създател на бъдещи театрални и кинокадри (2019).

Специална награда от Национален конкурс за учители „Новатори в образованието“ към Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ (2020).