Как би изглеждала чантата ви, ако трябва да напуснете страната си точно сега? След като конфликтът в Украйна се засили, Юлия, Алла, Свитлана и Мария грабнаха децата си и никога не погледнаха назад. С наистина вдъхновяваща смелост те стигнаха и преминаха границата и започнаха нов живот. Нямаха избор. С помощта на доброволците и служителите на Червения кръст, които показаха, че човечността не познава граници, те се интегрираха в румънската общност и сега помагат на други, които имат нужда от помощ. Това е история за смелостта и човечността: „Лицата на смелостта”

Документалният филм "Да правиш добро” е посветен на 100 годишнината от съз­да­ва­не­то на Българския младежки Червен кръст. Филмът проследява историята на орга­низацията през документални източ­ни­ци и лични истории на някои от нейните доброволци и лидери. Тяхната история показва защо е важно да не губим вяра в хуманността и във волята да пома­гаш.

Целта на нашия филм е да отговорим на въп­роса "Съществува ли генът на човеч­ност­та?". Филмът засяга темите за спасяване на животи, търсене на изчезнали хора, даря­ване, реагиране при извънредни ситуации и справяне с епидемии. Филмът разказва и за историята на благородната дейност на Рус­кия Червен кръст.

Историята, разказана от Delphine Lehericey, сценарист и режисьор на филма “Последният танц”, представен в селекцията PLAZZA GRANDE на 75 Филмов фестивал в Локарно, е историята на 75 годишния пенсионер Жермен, който прекарва дните си потопен в “сладко нищоправене”, начин на живот на средната класа, която не поема никакви отговорности. Всъщност съпругата му Лиза е тази, която се грижи за всичко, като същевременно намира време за благотворителност и за артистични прояви. Последното й постижение е танцов спектакъл, създаден от испанско-швейцарската хореографка Ла Рибо /самата тя играе във филма/. Когато, неочаквано, Лиза умира, на Жермен се налага да прави неща, които до тогава не е правил. Преди всичко, обаче, той трябва да спази обещанието, което те са си дали взаимно: който преживее другия, трябва да довърши неговия проект.

Вдъхновена от истински случаи, историята е на млада майка на момче с аутизъм, чиято упоритост и борба с бюрокрацията и с човешкото безсърдечие е довела до значими промени в полската система на образование. Малгожата Горол съзнава необикновените дарби на детето си, но в същото време трябва да се примири с реалното му състояние. Тя е останала сама да се грижи за него, като прави компромис с личните си амбиции и се сблъсква с неадекватността на здравеопазването и възможностите на образователната система за деца с аутизъм. Това е панорама на безсилието, гнева, радостта, задоволството и след това отново на горчивината и разочарованието. Филмът е посветен “на всички майки, които са принудени да се борят за децата си”

Един разказ за украинско семейство, живеещо на границата между Русия и Украйна. Ирка отказва да напусне дома си дори след като градчето им е завзето от въоръжени сили. Юли 2014 г., в Източна Украйна, близо до руската граница. Двойката вече е разтревожена от нарастващата враждебност в региона, въпреки че по-голямата част от агресията в този момент е невидима и извън екрана. Когато дефлаграция разтърсва стените на скромната къща, те предполагат, че бомба може да е ударила къщата на двойката. Но когато двойката излиза от мазето, те намират пред дома си парче от фюзелаж, както и човешко тяло на самолетна седалка пред дома им - фрагменти от катастрофата на полет 17 на Malaysia Airlines, който беше свален на 17 Юли 2014 г. Това невероятно, но твърде реално развитие допринася за странното качество на филма и една от най-странните сцени във филма показва двойката да превозва двама холандски родители, търсещи изчезналата им дъщеря, една от 283-те мъртви пътници на самолета. Инцидентът е втората „грешка“ на участващите военни сили — първата беше бомбардирането на къщата на главните героиКулминирайки в двойно шокираща финална сцена, Клондайк е реалистичен и гневен филм за една война, видяна отвътре..

Илие, селски полицай, чиито професионални предизвикателства изглежда (поне на пръв поглед) включват само редовните пиянски конфликти в местната механа и игнориране на съмнителните, извънкадрови действия на кмета, който купува благоволението (и мълчанието) на селяните с инвестиране на пари от мистериозен произход в благосъстоянието на общността. Но тогава един човек е убит в селото. Тъй като Илие и новият му колега Вали, който току-що е завършил полицейската академия, имат много различни мнения за това как трябва да продължи разследването, Мъжете на делата поставят капана на главен герой, който скоро ще вземе грешно решение. Или може би е правилно? Подпомогнат от Илие, филмът изследва няколко интересни идеи: колко лоши дела ни превръщат в лош човек? И можем ли да се изкупим с добро решение?

Мадлен, 92 годишна, тръгва с такси към старческия дом, където ще пребивава от сега нататък. Тя моли шофьора Шарл, скептично настроен към предложението й, да мине покрай местата, добили важност през живота й, за да ги види за последен път. Постепенно се разкрива едно необикновено минало, което затрогва Шарл. Има пътувания с такси, способни да променят живота. По време на това драматично сбогуване, Лин Рено излъчва оптимизъм и шеговит хумор със затрогваща искреност. А срещу нея, Дани Бун попива думите й и сам се преобразява: двама актьори в безупречно взаимодействие.

MARCOS е пълнометражен филм, базиран на живота на Marcos Codeço, изграден на ръба между измислица и факт. Маркос е млад мъж, който страда от психическо разстройство, наречено дискалкулия, което го кара да разбира погрешно всичко, което включва числа. За него е почти невъзможно да разбере хода на времето, цената и съотношението на нещата, броя на адресите. Дори собствената му възраст бяга от познанието му.

Когато един човек иска да е център на внимание в свят, в който технологиите разкъсаха на парчета времето, емоциите и информацията, тогава ние бихме ли нарекли този човек луд или просто той е един от нас, един от многото влогъри, инфлуенсъри и стендъп комици. И отново както и в първа серия на Кораба Слънчоглед, психиатърът доктор Космос ще опита да разкодира времето в което живеем. Васил Горанов aka Peppe George е режисьор с две имена, първото измислено от родителите му, а второто от детето на негов приятел. Васил е учил бизнес и финанси и дизайн и това естествено го е отвело в сферата на киното, както и страстта му да рисува и разказва истории. През 2017 той печели голямата награда на Златна Роза с първия си филм "Кораба Слънчоглед". До момента е правил само независими ниско бюджетни филми, в които е и режисьор и оператор, монтажист, и когато се наложи и актьор.

Светът без война е още една утопия, която не можем да чакаме повече За този късометражен филм Симоне Маси е инспириран от военни сцени които са се случвали наистина - от Първата световна война до бежанските лагери

Във френските планини Юра, в края на измислено средновековие, Елз е билкарка и акушерка. С Никол, нейния млад чирак, те са обезпокоени по време на ежедневната си практика: непознат, яздещ кон, изисква да събере всички жени от селото в малката църква.

15-минутният късометражен филм е последният от поредица филми, направени от иранския режисьор Али Асгари, в които жените се справят с трудни и понякога унизителни събития в личния си живот. 17-годишната Фатима с тъжни очи и с хиджаб (Майра) Pitambersingh) е откарана по спешност от баща си в болницата. Фатима пази тайна, която може да промени съдбата й, така че тя трябва да се довери на лекар, за да вземе трудно решение между културната традиция и медицинската етика. Напрежението расте. Какво ще каже лекарят на баща й?

Когато Ори взима брат си войник за един ден на плажа, той с ужас вижда, че брат му е станал религиозен. В допълнение към това влошаване, гумата на колата се спуква. Докато слънцето залязва, Ори е принуден да избира между "новия" си брат, който планира да направи шабат на безлюдно място, или да бъде с болната си майка.

13-ти АВГУСТ е филм, вдъхновен от действителни събития от близкото минало. Историята проследява срещите на Виктор и Таня в края на учебната година на 11-и клас. Двамата стават все по-близки в разгара на лятната ваканция, въпреки опасността, надвиснала навсякъде около тях.

Първо може би ще дойде страхът. След него отчаянието. Времето сякаш ще спре... Пътят след откриването на бучката или първия преглед може да не e кратък, нито много лек. Но важно е да знаеш, че път има. Че животът продължава. Защото ракът на гър- дата се лекува - днес по-успешно от всякога. А навременната среща със специалиста и поставянето на диагноза могат да бъдат решаващи за съдбата на всеки пациент!

Филмът проследява шестима със синдрома на Даун в Босна и Херцеговина, които, преодолявайки множество препятствия, са между първите в югоизточна Европа, които са приети в професионална театрална школа, като по този начин преодоляват предразсъдъците и бариерите за способностите и за възможностите на хората със синдрома на Даун. • Това е една възхитителна филмова история за непоколебимостта на човешкия • дух и за вярата в собствените възможности, която кани на пътешествие,след • което няма да сте същите.

Историята на лекар, отличен като лекар на годината от Българския лекарски съюз, посветил живота си на един от най-трудните дялове на медицината – реплантациите. И на желанието му да предаде знанията, честността и всеотдайността си. Но се оказва, че в днешния свят са важни други неща.

Kюстендил – сънливо градче в българските планини, е засегнато тежко от ковид. В сплотената общност пациентите се срещат с бивши съученици в една и съща болнична стая. По коридорите често се чуват закачки, но смъртта не е далеч. Много пациенти живеят в постоянен страх, че ще се влошат и ще бъдат изпратени „горе“. „Горе“ е отделението за интензивно лечение, където малцина оцеляват. Начело на непрекъснатия поток от спешни случаи е д-р Попов. Висок и добродушен, за едни той има остроумна реплика, а за други – цитат от Кант. Шегите му невинаги се получават, но в тихия ужас на болницата той излъчва изобилие от човешка топлота. Неочаквано из болничните коридори отекват светлина и смях.

Демократична република Конго може да изхрани почти 1 от 2 души на Земята. И все пак всеки шести конгоанец страда от глад. Въпреки това един на всеки двама конгоанци страда от умерено остро недохранване. И все пак селското стопанство представлява 70% от населението там. Изправени пред този парадокс, селяните се прегрупират в земеделски кооперации. Малка част от тях споделят с нас своето ежедневие, това на всички, които представляват. Дори и да не се познават, да живеят на хиляди и стотици километри един от друг, да участват в различни селскостопански сектори, гласовете им отекват в този силен, чувствителен и искрен документален филм.

В документалния филм-наблюдение “Нямаш място в нашия град” режисьорът Николай Стефанов пренася публиката сред футболната агитка на „най-коравия“ град в България — Перник. Някога процъфтяващ индустриален център, захранвал с енергия цялата страна, днес Перник е известен главно с вицове за грубостта на гражданите си. Благодарение на безпрецедентния достъп, камерата на Николай Стефанов проследява обществени и лични кризи, за да покаже живота отвъд коравия външен вид и клишираните вицове. Режисьорът изследва живота на героите с откритост и неподправен интерес, показвайки, че нищо не е само черно или бяло и че всеки, независимо от средата си, иска по-добър живот за себе си и децата си.

Пирин е изолирано планинско село, зас­тра­ше­но от опустяване в следващите 20 годи­ни. Навярно това е последното село, в което змейовете все още съществуват. Фил­мът портретира четирима местни жители, боравещи по различни начини с феномена на изчезване. Георги е кмет на Пирин, бо­рещ се упорито срещу запустяването на се­ло­то. Неговата мечта е да превърне род­но­то си място в туристическа атракция. Мария е вдовица, живееща с над 40-годишния си син. Тя очаква от него да си намери въз­мож­но най-скоро жена, която да я дари с внуци. Илия е овчар и обича да пие. Трудно му е да понесе упадъка на селото и е намерил утеха в гората, заобиколен от добитък, той пред­по­чита да живее в малка колиба, без елек­тричество и течаща вода. Гинчовият змей на своя страна пък е местната звезда и бива почитан и респектиран от жителите на Пирин.

За една тежка, но много хуманна професия – професия, за която е нужно сърце. За хората, които са най-близо до пациентите, когато са уплашени, когато ги боли, когато имат нужда от успокоение и топла дума. За съпричастността, за сбъднатите мечти, за удовлетворението от това да правиш добро - за медицинските сестри и тяхната отдаденост.

Деменцията е неврологично заболяване, което, в тежка степен, прави засегнатия неспособен на самостоятелна грижа. В специализираните домове, усилията за настанените са уморителни, лечението им - невъзможно, а труда на служителите - безплоден. Стагнация. Какво ли изпитва такъв човек? Бори ли се или вече е загубил тази битка?

Свещеник Хулио Ланчелоти разказва историята на Марино, трансмъжествена личност, живяла през шести век в Ливан и която след смъртта си е канонизирана като Санта Марина, смятана от прогресивните сектори на католическата църква за защитник на половата идентичност . Със сцени, отражения и взаимодействия на трансмъжествена група, филмът насърчава чувствителните съвременни дискусии относно, например, уважението към социалното име, преозначавайки Санта Марина в Сао Марино.

Този филм разказва за един млад 22-годишен лекар, който решава да работи в една долина при сурови климатични условия, където никой друг лекар не се е съгласил да работи.

Малката Рава живее в сирийски бежански лагер до северната граница с Либия. Заедно с братята и сестрите си тя израства в лагера като на голяма площадка за игри и не иска да си тръгне оттам. Филмът проследява нейната съдба в продължение на пет години, белязана от войната в Сирия.

Адам, Алфа, Арис, Бабаджан, Мамаду, Серж, Ибрахим... Идват от Камерун, Кот д'Ивоар, Гвинея, Мали, Конго. Те играят живота си на полето на световната лудост, откакто са напуснали дома. Те са част от повече от 200 младежи в процес на признаване на непълнолетни, които спят по улиците на Париж всеки ден. Те чакат изслушването си пред съдията по децата. Миналото лято благотворителната организация Utopia 56 организира протест с момчетата в Бастилията в Париж, който продължи 4 месеца. Те поискаха зачитане на правата на децата, които обикновено трябва да бъдат гарантирани от международната конвенция за правата на децата, подписана от Франция. В този документален филм момчетата обясняват ситуацията си и как се чувстват за нея.

В банален любовен триъгълник всеки се стреми да запази равновесието в своя живот. Рази­гра­ла­та се действителна чо­веш­ка драма пред сни­ма­чeн екип поставя "фун­да­менталния" въпрос за исти­ната и фалша в изкуството. Филмов екип снима снима на Черно­мор­ския бряг. Сценаристът и режи­сьо­рът на "филм във фил­ма" преливат от зас­не­ма­нето на претен­циоз­ни без­вкусици. Отношенията между членовете на екипа са об­тег­нати. Всички са свидетели на драмата, която се развива между шофьора на про­дук­цията - Милко и неговата съпруга, Елена, касиер в екипа. "Другата жена" е асистент-режисьорката Мария, красива и фриволна. В обичайния любовен триъгълник тримата поотделно безуспешно търсят рав­но­ве­сие­то в тех­ния живот. Елена отказва да приеме изне­вя­ра­та на Милко, определя случилото се като слабост и бягство в неангажирана връзка. Милко и Мария се крият зад своята фалшива самозащита. В невъзможност да се пребори със ситуацията, Елена се пре­да­ва и стига до самоубийство. Снимките продължават. Сценаристът и режи­сьо­рът имат повод за размисъл с въпрос - дали на­ис­ти­на успяват да отразят истинските проблеми на хората в техния филм…

Документалният филм "Детство 2.0" на УНИЦЕФ България и продуциран от No Blink!, е посветен на новото начало и раз­каз­ва четири човeшки истории на украински семейства, потърсили убежище в България след началото на войната. Пред какви предизвикателства са изпра­ве­ни децата-бежанци в новата среда? Какви не­привични роли и отговорности им се на­ла­га да поемат? Доколко успешно се спра­вят с адаптацията те, както и техните ро­ди­те­ли? Това са част от въпросите, на които тър­сим отговор през очите на нашите герои. Герои: Анастасия Петренко, Злата Пет­рен­ко, Любов Сорокина, Валентина Браила, Елена Волошина, Тимур Волошин, Максим Воло­шин, Антон Волошин, Тетяна Цува­ре­ва, Тете Шехин Сердар, Ева Шахова, Фани Давидова, Георги Божилов, Александър Алексиев